Когато си близо до мен,

когато дъхът  ти е в моя,

тогава не зная защо...

Тогава не искам да зная!

Когато говориш, шептиш,

не питай какво е в ума ми.

Не искаш да знаеш какво,

не искам да зная защо...

Къде са ни общите спомени?

Къде ни е ценното бъдеще?

Една провалена мечта.

Една наранена жена.

И купища думи неказани...

Това ли е вече животът?

Това ли наричаме бъдеще?

Това ли наричаш любов –

едно остаряло пристанище?

Ветровете се гонят стремително -

във мен урагани и бури.

Банално звучи, ала чу ли?

Пак ще ти кажа: Обичам те!...