25 мар. 2008 г., 07:39  

Когато боговете ти са смъртни 

  Поэзия » Философская
1098 0 12
Когато боговете ти са смъртни
и се въргалят пак разбити по земята;
Олимп - баир е с храсталак опърпан,
осеян с кози гренки, след стадата;
небето ти се срути сред пожари
и те размаже под отломките до корен...
Подпри на вятъра ръкава с рамо,
пети забий - бъди сиртакито на Зорба.
Танцувай сякаш ти е за последно.
И нека гледат статуите на Егея,
през каменни очи, във стъпките ти гневни -
как Космосът от твоя ритъм се люлее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??