Когато боговете ти са смъртни
Когато боговете ти са смъртни
и се въргалят пак разбити по земята;
Олимп - баир е с храсталак опърпан,
осеян с кози гренки, след стадата;
небето ти се срути сред пожари
и те размаже под отломките до корен...
Подпри на вятъра ръкава с рамо,
пети забий - бъди сиртакито на Зорба.
Танцувай сякаш ти е за последно.
И нека гледат статуите на Егея,
през каменни очи, във стъпките ти гневни -
как Космосът от твоя ритъм се люлее.
Танцувай сам и нищо, че е тежко.
Танцувай сам (със теб е само вятърът) -
по сипеи, по тръни и по грешки,
по сринатите храмове, по недостатъци.
И нека пее мрачното достойнство.
B първичните ти стъпки нека те изпише.
И нека този свят ти каже: "Твой съм!",
усетил как завихрено, с пети, го движиш! Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
