Когато бяхме двама с теб
Когато бяхме двама с теб,
времето бързо минаваше,
дори в студа не усещахме лед,
любовта ни леда разтопяваше.
Целувките топли и нежни в ноща,
страстите толкова огнени,
правиха жар и пожар в любовта,
имплозия в нашите погледи.
В сърцата ни пламък висок и голям,
в душите ни обич безкрайна,
че в своите искрени чувства едвам,
опазвахме нашата тайна.
Защо ме напусна, кажи ми любов,
нима обичта се погуби,
ах, как боли, че сега си с нов,
аз теб или ти ме изгуби?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бодуров Все права защищены
