Когато доста дълго си живял
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов,
лъжи коварни, подлости, заблуди.
И нощи във които падаш в ров,
и дни в които си празнувал лудо.
Човек, когато дълго е живял,
изпълнен е със мъдрост и смирение.
В годините си шал е изтъкал,
без нуждата от чуждо одобрение.
Не чувства липси, само топлина,
създадена от вътрешна хармония.
Той свети в собствената светлина,
облякъл ризата си от страдания.
Когато доста дълго си живял,
ставаш циничен, пълен си с ирония,
но често във това обидно – Стар,
звезда се крие, с доблестна история!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
