14 мар. 2005 г., 01:53

Когато Дяволът се кръсти

1.7K 0 4

Когато дяволът се кръсти,
когато полумесец грей,
тогава твойте нежни пръсти
ще стиснат силно моята душа!

Тогава аз ще бъда смазан,
тогава смазана ще си и ти,
във този миг ще бъда аз наказан
във този миг ще чувстваш мойта болка ти!

За кратък миг ще бъдем вплетени,
за кратък миг ще стискам твойта гръд!
Ще падна бездиханен после
във локва от гореща кръв!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наистина е много хубаво имаш 6 от мен и едно голямо извинявай за това че допринесах за туй напускане .... много съжалявам че го сторих ... извинявай!!!!
  • Ей БЛАГОДАРЯ ВИ! Написах го с много болка в сърцето! Скъп за мен човек ме изостави! И реших да излея болката! Благодаря ви! Не се стесняваите да оставяте оценки и коментари! Така разбрам дали наистина ви харесва това което пиша!
  • Да определено е много хубаво. Интересно, загадъчно, протеворечиво ако щеш, но много смисъл има в него... И от мен 6
  • знаеш ли, харесвам тази насока на нещата, прирачната, АДСКИ ми харесва, и ако трябва да бъда честна харесва ми самата представа за това изречение "Когато дяволът се кръсти". От мен имаш 6.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...