Mar 14, 2005, 1:53 AM

Когато Дяволът се кръсти

  Poetry
1.7K 0 4

Когато дяволът се кръсти,
когато полумесец грей,
тогава твойте нежни пръсти
ще стиснат силно моята душа!

Тогава аз ще бъда смазан,
тогава смазана ще си и ти,
във този миг ще бъда аз наказан
във този миг ще чувстваш мойта болка ти!

За кратък миг ще бъдем вплетени,
за кратък миг ще стискам твойта гръд!
Ще падна бездиханен после
във локва от гореща кръв!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • наистина е много хубаво имаш 6 от мен и едно голямо извинявай за това че допринесах за туй напускане .... много съжалявам че го сторих ... извинявай!!!!
  • Ей БЛАГОДАРЯ ВИ! Написах го с много болка в сърцето! Скъп за мен човек ме изостави! И реших да излея болката! Благодаря ви! Не се стесняваите да оставяте оценки и коментари! Така разбрам дали наистина ви харесва това което пиша!
  • Да определено е много хубаво. Интересно, загадъчно, протеворечиво ако щеш, но много смисъл има в него... И от мен 6
  • знаеш ли, харесвам тази насока на нещата, прирачната, АДСКИ ми харесва, и ако трябва да бъда честна харесва ми самата представа за това изречение "Когато дяволът се кръсти". От мен имаш 6.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...