Когато капитанът ме сънува...
Островът на чаплите е като стих.
Звукът на тишината му обсебва.
На скалния му бряг русалки гиздят
нощите. И във луната се оглеждат.
Нехаят уж. С очи обгръщат кораба
или по-скоро с мисли го привикват.
Морето се превръща в нощен вопъл,
когато те се гмурнат във вълните.
Мъждукащите сенки на амфибии
в биноклите на тъжните моряци
растат полека в образ на жени,
завършващи със рибешки опашки.
Това е въплътеният им спомен
за свобода в оковите на чувство.
Престолът на русалките е котва,
когато капитанът ме сънува.
Звукът на тишината му обсебва.
На скалния му бряг русалки гиздят
нощите. И във луната се оглеждат.
Нехаят уж. С очи обгръщат кораба
или по-скоро с мисли го привикват.
Морето се превръща в нощен вопъл,
когато те се гмурнат във вълните.
Мъждукащите сенки на амфибии
в биноклите на тъжните моряци
растат полека в образ на жени,
завършващи със рибешки опашки.
Това е въплътеният им спомен
за свобода в оковите на чувство.
Престолът на русалките е котва,
когато капитанът ме сънува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
