7.10.2007 г., 15:51 ч.

Когато капитанът ме сънува... 

  Поезия
763 0 21
Островът на чаплите е като стих.
Звукът на тишината му обсебва.
На скалния му бряг русалки гиздят
нощите. И във луната се оглеждат.
Нехаят уж. С очи обгръщат кораба
или по-скоро с мисли го привикват.
Морето се превръща в нощен вопъл,
когато те се гмурнат във вълните.
Мъждукащите сенки на амфибии
в биноклите на тъжните моряци
растат полека в образ на жени,
завършващи със рибешки опашки.
Това е въплътеният им спомен
за свобода в оковите на чувство.
Престолът на русалките е котва,
когато капитанът ме сънува.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??