Островът на чаплите е като стих. Звукът на тишината му обсебва. На скалния му бряг русалки гиздят нощите. И във луната се оглеждат. Нехаят уж. С очи обгръщат кораба или по-скоро с мисли го привикват. Морето се превръща в нощен вопъл, когато те се гмурнат във вълните. Мъждукащите сенки на амфибии в биноклите на тъжните моряци растат полека в образ на жени, завършващи със рибешки опашки. Това е въплътеният им спомен за свобода в оковите на чувство. Престолът на русалките е котва, когато капитанът ме сънува.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.