Когато ме обичаш... времето изтича,
изнизва се през пръстите ми властно
и вятърът е... път в мечтите
и обичта е сбор от пориви безгласни.
Когато ме обичаш... птиците излитат
и свобода намерили във необятното небе,
крила разперват... тръпнещо и вричащо
и полета... е раждането на дете.
Когато ме обичаш... бавно се стопявам
под слънчевите... парещи лъчи,
недосегаема съм за земните наслади,
душата ми от чувствата трепти.
Когато ме обичаш... тишина съм,
без глас говоря, приказки шептя,
откъсвам се... от сенки влачещи,
в зората твоя... там ще изгоря.
Когато ме обичаш... краят е начало,
заченато... преди да се родим,
разпръсквам и не виждам нищо цяло,
в парчетата си обич... ще мълчим.
© Силвия Все права защищены
с обич, Силви.