Когато ми липсва мама
Няколко въпроса помня отчетливо,
когато се тревожеше как пресичам
и дали имам хляб за вечеря,
понеже не ми държеше здраво ръката
и не можеше да ми приготвиш ядене.
Няколко погледа помня съвсем ясно,
когато ме виждаше след дълга раздяла
и когато се будех в нашата къща,
защото разстоянието е било болезнено,
а другото - някакъв празник.
Няколко докосвания помня до болка,
когато ми ставаше самотно в кожата
и когато естествено губех пътя си,
понеже спомените не знаят спасение
и не навсякъде свети фара...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стеляна Все права защищены
