26 июн. 2023 г., 20:44

Когато мине покрай вас Поет

452 0 0

КОГАТО МИНЕ ПОКРАЙ ВАС ПОЕТ

 

От дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,  
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба,

 

и гледам все да съм добър
със хора, птици и тревички,
и в моя тих словесен кър
да стигне зрънцето за всички,

 

дете да милна – и Жена
да ми рече: – Здравей, поете! –
да бъде мир и Светлина,
по-чиста от роса на цвете,

 

да купя четвърт кашкавал
на просяка с часовник „Rolex”,
а аз – на припече заспал,
да засънувам нова пролет,

 

под месеца ми син и жълт,

над простичката ми мансарда,
додето вия като вълк,
да мислите, че пее барда! –

 

че мила суета сует
е да съм кротък Фейсбук-пудел,
о, бях ли някога Поет,
или напразно съм се трудил? –

 

все тъй ще питам – адски тъп,
и ще отказвам да приема –
аз всеки ден на своя гръб
изнасях своята поема,

 

и римите ми – все таквиз –
по-прости бяха и от боба,
дори китайският ориз
пред тях би се обърнал в гроба,

 

и мама снощи каза – Да!
Това от теб очаквах, сине...

Когато в края на града
един Поет край вас премине.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...