val_ned (Валентина Недялкова)
27 10
1 апр. 2010 г., 10:12

Когато нещо си отива 

  Поэзия » Любовная
3193 0 7

Когато нещо си отива,

със сълзи ти не можеш да го спреш.

И сякаш късче в душата ти умира,

тъй както пламъка на бяла свещ.

 

Обичам те! Отеква в празното пространство.

Откликва сякаш ехото отвъд.

И думите, висящи някак си напразно,

не срещат допир и умират в студ.

 

Обръщам се назад – и ето,

усмивката ти грейва като огън в мен.

Отправям поглед там, където

отново ще я срещна. Някой ден.

 

Душата ми сиротна си остана.

Обрулена, несбъдната, сама.

Къде да скрия болката голяма –

храм ли да ù построя. Не знам.

© Валентина Недялкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепно написала си го за мен искам позволение да го сложа във фейзбука си .Благодаря ти 'че те има . Желаяти много успех!
  • Наистина ме докосна! Поздравления!
  • Страхотен стих!
    Поздравления!
  • Обръщам се назад – и ето,
    усмивката ти грейва като огън в мен.
    Отправям поглед там, където
    отново ще я срещна. Някой ден.
    Невероятен стих!Браво 6 от мен...
  • Когато нещо си отива...боли, но търсиш и отново намираш!Важното е да не губиш вяра!Поздрави!
  • Като Ирина.Губи се ритъма в последния куплет.Светъл празник!
  • Много ми хареса!
    Последния коплет ми е излишен някак
Предложения
: ??:??