Apr 1, 2010, 10:12 AM
Когато нещо си отива
Когато нещо си отива,
със сълзи ти не можеш да го спреш.
И сякаш късче в душата ти умира,
тъй както пламъка на бяла свещ.
Обичам те! Отеква в празното пространство.
Откликва сякаш ехото отвъд.
И думите, висящи някак си напразно,
не срещат допир и умират в студ.
Обръщам се назад – и ето,
усмивката ти грейва като огън в мен.
Отправям поглед там, където
отново ще я срещна. Някой ден.
Душата ми сиротна си остана.
Обрулена, несбъдната, сама.
Къде да скрия болката голяма –
храм ли да ù построя. Не знам.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Великолепно написала си го за мен искам позволение да го сложа във фейзбука си .Благодаря ти 'че те има . Желаяти много успех!
-
Наистина ме докосна! Поздравления!
-
Страхотен стих!
Поздравления!
-
Обръщам се назад – и ето,
усмивката ти грейва като огън в мен.
Отправям поглед там, където
отново ще я срещна. Някой ден.
Невероятен стих!Браво 6 от мен...
-
Когато нещо си отива...боли, но търсиш и отново намираш!Важното е да не губиш вяра!Поздрави!
-
Като Ирина.Губи се ритъма в последния куплет.Светъл празник!
-
Много ми хареса!
Последния коплет ми е излишен някак
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
