Когато нещо си отива
Когато нещо си отива,
със сълзи ти не можеш да го спреш.
И сякаш късче в душата ти умира,
тъй както пламъка на бяла свещ.
Обичам те! Отеква в празното пространство.
Откликва сякаш ехото отвъд.
И думите, висящи някак си напразно,
не срещат допир и умират в студ.
Обръщам се назад – и ето,
усмивката ти грейва като огън в мен.
Отправям поглед там, където
отново ще я срещна. Някой ден.
Душата ми сиротна си остана.
Обрулена, несбъдната, сама.
Къде да скрия болката голяма –
храм ли да ù построя. Не знам.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
