1 янв. 2011 г., 13:36

Когато няма истини 

  Поэзия
813 0 3

Когато няма истини,

следват

страхове и сълзи.

Мисли безкрайни

като гонитба и криене,

докато

яснотата дойде.

Да идва свобода.

Да се предсказва обич.

Да се усещат

прегръдки топли.

Да се очаква спокойствие.

Да са дадени молби за спасение.

Да ухае

на доброта и радости.

Липсват ли истини,

се променят начини на животи.

Неразбиращи обрати.

 

Г.Ф.Т

 

© Георги Табаков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много топъл стих!
  • Стихът ти докосва някъде в дълбочина и е много, много красив, като живот на мислещ човек, който до смъртта си не спира да си задава въпроси, да търси прекрасната истина. Поздравления!
  • Почувствах стиха ти,много хубаво го каза,нека търсим истината,объркващ и неразбран е целият живот,но поета може да си отговори на въпросите на своето сърце.Бъдещи успехи и нестихващ оптимизъм
Предложения
: ??:??