Когато остана сама
КОГАТО ОТНОВО СИ ТРЪГВА НОЩТА,
КОГАТО ТЪЖНО МИ МАХА С РЪКА,
НАПИРАТ СЪЛЗИТЕ В МЕН,
НАПИРАТ, ЗА ДА НАПОМНЯТ ЗА ТЕБ!
КОГАТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ ПАК,
КОГАТО МЕ ОГРЕЕ ЗА ПОРЕДЕН ЧАС,
УСЕЩАМ ЛИПСАТА ТИ В МОЯ ПЛЕН,
УСЕЩАМ КАК БОЛКАТА СЕ СГУШВА В МЕН.
КОГАТО НЕБЕТО ЗАПЛАЧЕ С МЕН,
КОГАТО ЗВЕЗДИТЕ ОТНОВО ПОТЪРСЯТ ТЕБ,
ТОГАВА САМОТАТА СТРАШНА ПРИСТИГА,
И МЪКАТА С НЕЯ ИДВА И МЕ ПРИБИРА.
КОГАТО ДУШАТА БЕЗМЪЛВНО КРЕЩИ,
КОГАТО ТЪГАТА МЕ ПРЕГРЪЩА, КАКТО ПРЕДИ,
ТОГАВА УСЕЩАМ СЪРЦЕТО МИ... СПИРА ДА ТУПТИ,
ТОГАВА СИ СПОМНЯМ КАК... КАК БЕЗ ЛЮБОВ МЕ УБИ!
ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА МИ ЛЮБОВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Таскова Все права защищены
