Когато остана сама

Jan 20, 2010, 1:06 PM

Poetry » Love

633 0 2

КОГАТО ОТНОВО СИ ТРЪГВА НОЩТА,

КОГАТО ТЪЖНО МИ МАХА С РЪКА,

НАПИРАТ СЪЛЗИТЕ В МЕН,

НАПИРАТ, ЗА ДА НАПОМНЯТ ЗА ТЕБ!

КОГАТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ ПАК,

КОГАТО МЕ ОГРЕЕ ЗА ПОРЕДЕН ЧАС,

УСЕЩАМ ЛИПСАТА ТИ В МОЯ ПЛЕН,

УСЕЩАМ КАК БОЛКАТА СЕ СГУШВА В МЕН.

КОГАТО НЕБЕТО ЗАПЛАЧЕ С МЕН,

КОГАТО ЗВЕЗДИТЕ ОТНОВО ПОТЪРСЯТ ТЕБ,

ТОГАВА САМОТАТА СТРАШНА ПРИСТИГА,

И МЪКАТА С НЕЯ ИДВА И МЕ ПРИБИРА.

КОГАТО ДУШАТА БЕЗМЪЛВНО КРЕЩИ,

КОГАТО ТЪГАТА МЕ ПРЕГРЪЩА, КАКТО ПРЕДИ,

ТОГАВА УСЕЩАМ СЪРЦЕТО МИ... СПИРА ДА ТУПТИ,

ТОГАВА СИ СПОМНЯМ КАК... КАК БЕЗ ЛЮБОВ МЕ УБИ!

ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА МИ ЛЮБОВ

Please sign in with your account so you can comment and vote.

natalia (Наталия Божилова)

2010-01-20T23:06:58+02:00

ех, любов
cenitel (Някой)

2010-01-20T19:03:39+02:00

страхотно е и за жалост е истина,несподелената любов е гадна....и убива.