12 авг. 2009 г., 22:50

Когато с любовта не си говорим

1.9K 0 29

 

 

 

Когато с любовта се заговорим,

приличаме на две оранжеви слънца,

горещо  вплели длани  в   длани,

говорим  си  без  думи,  без  слова.

 

 

Когато с любовта  не  си  говорим  - спорим.

Прекрасен спор, но много се  морим

да спорим   за  неща   безспорни.

 И   затова   сега  ще  помълчим!

 

 

Когато с любовта не си говорим,

прескачам себе си, загубвам се в деня.

Пресъхвам  аз  до корен, някъде сред нищото.

 И  повече  не  мога да мълча!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...