Когато с любовта се заговорим,
приличаме на две оранжеви слънца,
горещо вплели длани в длани,
говорим си без думи, без слова.
Когато с любовта не си говорим - спорим.
Прекрасен спор, но много се морим
да спорим за неща безспорни.
И затова сега ще помълчим!
Когато с любовта не си говорим,
прескачам себе си, загубвам се в деня.
Пресъхвам аз до корен, някъде сред нищото.
И повече не мога да мълча!