12 авг. 2009 г., 22:50

Когато с любовта не си говорим

1.9K 0 29

 

 

 

Когато с любовта се заговорим,

приличаме на две оранжеви слънца,

горещо  вплели длани  в   длани,

говорим  си  без  думи,  без  слова.

 

 

Когато с любовта  не  си  говорим  - спорим.

Прекрасен спор, но много се  морим

да спорим   за  неща   безспорни.

 И   затова   сега  ще  помълчим!

 

 

Когато с любовта не си говорим,

прескачам себе си, загубвам се в деня.

Пресъхвам  аз  до корен, някъде сред нищото.

 И  повече  не  мога да мълча!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....