Когато с любовта се заговорим,
приличаме на две оранжеви слънца,
горещо вплели длани в длани,
говорим си без думи, без слова.
Когато с любовта не си говорим - спорим.
Прекрасен спор, но много се морим
да спорим за неща безспорни.
И затова сега ще помълчим!
Когато с любовта не си говорим,
прескачам себе си, загубвам се в деня.
Пресъхвам аз до корен, някъде сред нищото.
И повече не мога да мълча!
© Юлиана Асенова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
