Ще си простиш ли кървящото сърце
и тихата присъда на съдбата,
които сам за себе си прокле,
избирайки да бъда непозната?!

Ще извървиш ли този път докрай
без капка в теб на съжаление,
че сам на щастието сложи край
и самотата избра за вдъхновение?!

Ще можеш ли моя лик да заличиш
и мястото ми в теб да не боли,
да не ме копнееш, когато вечер спиш
и името ми там да не звучи?!

Ще ме изтръгнеш ли от теб
и ще си простиш ли празнотата?!
Когато осъзнаеш, че няма път напред,
навярно ще е късно за душата!