Когато се разбиваха вълните
Когато затворя очите си,
тишината усещам двуостра,
а смехът във водата на рибите
пак ехти като празнични тостове.
По вълните - дантели изплетени,
любовта се завръща към пясъка.
Твойта снимка държа във ръцете си
и усещам на спомена блясъка.
До червения флаг на спасителя
са заспали две чайки прегърнати.
Не издържам. Отварям очите си.
Ти къде си? Кажи, ще се върнеш ли?
Морето загуби магията.
Под чадърите нямаше хора.
А сълзи във очите ми криеха
любовта ми самотна и гола.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
тук съм ,...намерИ ме ,Вал....!
Красив стих, макар и малко тъжен !
