Когато затворя очите си,
тишината усещам двуостра,
а смехът във водата на рибите
пак ехти като празнични тостове.
По вълните - дантели изплетени,
любовта се завръща към пясъка.
Твойта снимка държа във ръцете си
и усещам на спомена блясъка.
До червения флаг на спасителя
са заспали две чайки прегърнати.
Не издържам. Отварям очите си.
Ти къде си? Кажи, ще се върнеш ли? ...