Когато си край мене
Докосване... пареща жарава,
на утрото първите лъчи,
милващи кожа суха... ожадняла,
будещо и най-заспалите очи.
А мирисът... на крехка роза,
цъфнала, за да привлича и омае,
с дъха на нежна страст среднощна...
примамваща да се желае.
И погледът... една вселена,
прозорец... даващ път и яснота
и две очи влажни и наивно детски,
в които гола плува любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Паунова Все права защищены
