Не сънувам, аз съм тъй високо,
виждам се сред облаците бели,
като волна птица скитам без да питам:
Накъде съм с криле разпънати докрай поела?
Накъде безстрашно съм така поела? ...
Недей да пазиш любовта,
тя като пясък между пръстите се губи
и сближава ни едва-едва,
наведнъж и двамата за да ни погуби.
Ако пък ли искаш, запази от нея, ...
Усетих аромата на изгубеното лято,
от някъде пристигна ненадейно
и както без мисли беше ми главата,
миналото с краски грейна.
Вдишвах и издишвах... ...
Дойдох... за да си отида -
тук, под слънцето, където...
вятър черпеше ме със своите чувста
и подслон от облаци ми бе небето.
Тук спрях се, за да си почина, ...
Ела, любов... готова съм за тебе,
без дрехи и с сърце, протягащо се...
обичта ти, цялата, да вземе.
Ела, хвърли се върху жадното ми тяло,
покажи какво ú е на вълната, ...
Откъсна вятърът разцъфналата роза
и тя избледня... престана да ухае,
красивото, омайното... ухайното,
без слънце дълго и не трае.
От семената, стелещи се на земята, ...
Кой те повика да легнеш до мене,
тялото ми на бавен огън гориш,
а искаш глътка вода и спасение...
измамницо... и ти ли нощем не спиш?
Ти идваш често, без да те видя ...
Мъртви са сълзите...
на най-хубавите бисери... на най-пленителния блясък,
загубили са се нявга в жарко слънце
и погълнал ги е жаден морски пясък.
А кой сега ще спре да ги погледа и да не иска да тръгва, ...
Зла измислица е този смях...
неприсъщ за нашето лице,
когато смеем се, а трябва да заплачем,
когато свием, а не протегнем си ръце.
Изхабени са сърцата човешки... ...
И ти ли празни си ръце протягаш,
милостиня да вземеш от нечисти лица,
подритвания и отминавания изживяваш,
в дома ти сами и непланувани деца?
И ти ли огризките събираш ...
Ангелско
Ангелско е да си жив...
изпратен да усмихнеш света, да оставиш светла диря.
В обятията на майката земя си струва после да умираш.
Хубаво е да живееш... ...
