Когато си тръгнеш...

Поэзия » Любовная

2.2K 0 21

Този стих написах по молба на

моя близка приятелка.

Сюжетът и посланието са нейни.

Когато си тръгнеш…

Когато си тръгнеш, не тръшкай вратата!

Спести ми поредната гневна тирада!

Претръпна сърцето, но страда душата,

че нашата обич… захвърли във ада.

Потрябва ли, с дявол съдружник ще стана,

но споменът въпреки всичко ще пазя.

Изрязвам безмилостно старата рана,

остава тъгата по теб да прегазя.

Отново разгръщам познати албуми,

но в тях е единствено моята младост –

с усмивка чаровна, с трапчинки любими,

а тебе не виждам… изтрих те без жалост.

Христо Запрянов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Славче, Славче!
За първото си права, но само донякъде. Едва ли ще искаш вратата пак да се отвори за този, който нарочно, или грубо е наранил и чувствата и достойнството ти.
Второто е от съвсем друг тип и обикновено се отнася за стихийно, но не и постояно чувство.
poisonivi81 (Просто Някой), твоят коментар истински ме зарадва. Благодаря ти!

2011-06-30T22:55:36+03:00
poisonivi81 (Просто Някой)

Не мога да се нарадвам на такива неща!
Толкова е прекрасно да четеш на твоя език поезия, от твоето време и твоята нация,която е стойностна и си трува истински!

2011-06-29T02:44:30+03:00
stenli499 (Станислава)

ИЦЕ,дали с тръшкането на вратата не таим надежда,тя да се отвори отново?
Или пък,да се откачи от пантите и да паднат всички прегради?

Харесах!Много!Поздрав!

2011-06-22T21:23:26+03:00
baijim (Бай Джим)

<a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>

2011-06-19T13:46:04+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Тракиецо, Приятелю! Радвам се да те чуя. Разбира се, че душевните жигове не могат да се махат с пластични операции и остават завинаги. Важното е който ги има, да не стърчи непрекъснато пред "огледалото" и да се вторачва в тях. Ако го прави, те отново ще прокървят.
Здравей, Коце! И ти се беше потулил някъде. Очаквах твоя въпрос. По принцип, дори и логично погледнато си прав, че "поръчкови" стихове за чуждо душевно звучене не е редно да се пишат, най-малкото, защото, макар и неволно авторът ще вмъкне нещо свое, друго не е е разбрал напълно и т.н. Тук баче не става въпрос за поръчка, а за компресиране от моя страна на нейна откровена изповед(в проза), в мерена реч. Окровено казано и аз доста се двоумих дали да го пусна, но накрая, ето го тук - разбира се с нейно разрешение, но отказа да се пише името й.
Приятна вечер на всички.

2011-06-14T19:51:07+03:00