10 jun 2011, 20:45

Когато си тръгнеш...

2.2K 0 21

                                         Този стих  написах по молба на

                                          моя близка  приятелка.                          

                                          Сюжетът и посланието са нейни.

 

Когато си тръгнеш…

 

Когато си тръгнеш, не тръшкай вратата!

Спести ми поредната гневна тирада!

Претръпна сърцето, но страда душата,

че нашата обич… захвърли във ада.

 

Потрябва ли, с дявол съдружник ще стана,

но споменът въпреки всичко ще пазя.

Изрязвам безмилостно старата рана,

остава тъгата по теб да прегазя.

 

Отново  разгръщам познати албуми,

но в тях е единствено моята младост –

с усмивка чаровна, с трапчинки любими,

а тебе не виждам… изтрих те без жалост.


Христо Запрянов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Славче, Славче!
    За първото си права, но само донякъде. Едва ли ще искаш вратата пак да се отвори за този, който нарочно, или грубо е наранил и чувствата и достойнството ти.
    Второто е от съвсем друг тип и обикновено се отнася за стихийно, но не и постояно чувство.
    poisonivi81 (Просто Някой), твоят коментар истински ме зарадва. Благодаря ти!

  • Не мога да се нарадвам на такива неща!
    Толкова е прекрасно да четеш на твоя език поезия, от твоето време и твоята нация,която е стойностна и си трува истински!
  • ИЦЕ,дали с тръшкането на вратата не таим надежда,тя да се отвори отново?
    Или пък,да се откачи от пантите и да паднат всички прегради?

    Харесах!Много!Поздрав!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>
  • Тракиецо, Приятелю! Радвам се да те чуя. Разбира се, че душевните жигове не могат да се махат с пластични операции и остават завинаги. Важното е който ги има, да не стърчи непрекъснато пред "огледалото" и да се вторачва в тях. Ако го прави, те отново ще прокървят.
    Здравей, Коце! И ти се беше потулил някъде. Очаквах твоя въпрос. По принцип, дори и логично погледнато си прав, че "поръчкови" стихове за чуждо душевно звучене не е редно да се пишат, най-малкото, защото, макар и неволно авторът ще вмъкне нещо свое, друго не е е разбрал напълно и т.н. Тук баче не става въпрос за поръчка, а за компресиране от моя страна на нейна откровена изповед(в проза), в мерена реч. Окровено казано и аз доста се двоумих дали да го пусна, но накрая, ето го тук - разбира се с нейно разрешение, но отказа да се пише името й.
    Приятна вечер на всички.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...