Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.


- Защо, море, когато съм до теб,
се чувствам толкова различно!?
Защо във моето сърце
понякога е хубаво, понякога... трагично!
Какво си ти, каква е тази сила,
защо до теб понякога мечтая!?
Една любов голяма се е скрила
и ме изпълва с трепет от безкрая!

Дали ще се разбие на частици,
или на пяна с кротките вълни
ще се разлее бавно по брега
една чудесна музика, една любов, една мечта!

 - Откакто съществува таз земя,
стоиш си там, море, непроменено,
създадено от мощната ръка на Бог
и от лика Му ти си озарено!