20 июл. 2007 г., 22:45

Когато те срещнах

2.2K 0 4
Когато те срещнах за първи път,
една стрела ме прониза жестоко.
В сърцето. Точно в онзи кът,
който пазех от всеки друг мъж.

Когато погледнах в очите ти мили,
забравих какво си бях обещала.
И тогава май пак останах без сили,
щом отново се влюбих и без глас те наричах "любими".

Когато те срещнах, бях спряла да вярвам
в онази красива и сладка любов.
А защо сега отново повярвах, че животът не е толкова лош.
И че някой ден аз пак ще изпитам онази красива и вечна любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севдалина Янкулова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уникално е
    (А защо сега отново повярвах, че животът не е толкова лош.
    И че някой ден аз пак ще изпитам онази красива и вечна любов)
    - любим стих !
  • Прекрасен текст. Особено биха го усетили хора, които са изпитали това.
  • Ще я изпиташ - онази красива и вечна любов.
  • "Когато погледнах в очите ти мили,
    забравих какво си бях обещала"-да,така става за съжаление...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....