Jul 20, 2007, 10:45 PM

Когато те срещнах

  Poetry
2.2K 0 4
Когато те срещнах за първи път,
една стрела ме прониза жестоко.
В сърцето. Точно в онзи кът,
който пазех от всеки друг мъж.

Когато погледнах в очите ти мили,
забравих какво си бях обещала.
И тогава май пак останах без сили,
щом отново се влюбих и без глас те наричах "любими".

Когато те срещнах, бях спряла да вярвам
в онази красива и сладка любов.
А защо сега отново повярвах, че животът не е толкова лош.
И че някой ден аз пак ще изпитам онази красива и вечна любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

  • уникално е
    (А защо сега отново повярвах, че животът не е толкова лош.
    И че някой ден аз пак ще изпитам онази красива и вечна любов)
    - любим стих !
  • Прекрасен текст. Особено биха го усетили хора, които са изпитали това.
  • Ще я изпиташ - онази красива и вечна любов.
  • "Когато погледнах в очите ти мили,
    забравих какво си бях обещала"-да,така става за съжаление...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...