13 мая 2011 г., 21:12

Когато ТЯ си отива

1.2K 1 2

Когато ТЯ си отива

 

Потъваш в мрак, гасне звезда,
струна се къса, умира мечта.
Сърцето отказва, засипва те лед,
сълзите ти крият пътя напред.

 

Умираш в мислите хиляди пъти,
но реално си жив и страшно боли.
Кошмари неканени убиват съня ти,
в душата - тъга непосилна гори.

 

Изправяш се плахо, краката не държат.
Спомени нелепи в главата кръжат.
Но слънчев лъч пробива гъсти мъгли
и облаче бяло носи нови мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Мавров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих,истински.Поздрави и усмивка за слънчевият лъч,който пронизва мъглата.Дано всеки открие такъв лъч в душата си.Слънчева усмивка от мен!
  • Има ли слънчев лъч и нови мечти,има и ново начало!Поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...