Когато вали
Когато вали, се разтварям във въздуха.
От удоволствие. Опиянявам се...
От шума на дъжда, раздиращ натежалия въздух.
От целувките на капките по кожата ми.
От мириса на чисто и свежо, на нов, изкъпан ден.
От приглушения звук на града, обгърнат от дъждовната пелерина.
От забързаните стъпки на минувачите из локвите.
Разтварям се във влажния въздух и чакам...
Да усетя слънцето по кожата си - топло и ласкаво.
Да видя дъгата, надвиснала над локвите.
Да чуя как капките зависват тихо във въздуха, спрели лудия си бяг, уморени.
Да се преродя в изкъпания свят- чиста и жадна за слънце - и да закрача из него, скрила по капка в очите си.
Готова да се бия с вятърни мелници и да събирам капки в очите си.
До следващия дъжд - когато ще заплача с него
и ще се разтворя във въздуха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петкова Все права защищены
