Кой ли би разбрал?
Кой ли би разбрал смъртта на топлината,
сковаващият студ, плачът на тишината?
Треперащата сянка на гаснещи лъчи,
умиращи в агония, потъващи в лъжи?
Тревогата отлита, на вятъра във плен,
вече няма нищо, няма нищо в мен.
Мой единствен спътник е Майката Земя,
само тя усеща, разбира само тя.
Тръгнах аз по пътя, към края зъл и сив.
Достигнах го. И знаеш ли? Там себе си открих...
сковаващият студ, плачът на тишината?
Треперащата сянка на гаснещи лъчи,
умиращи в агония, потъващи в лъжи?
Тревогата отлита, на вятъра във плен,
вече няма нищо, няма нищо в мен.
Мой единствен спътник е Майката Земя,
само тя усеща, разбира само тя.
Тръгнах аз по пътя, към края зъл и сив.
Достигнах го. И знаеш ли? Там себе си открих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Косева Все права защищены
