Кокиче
Проклех те, Любов, задето страдах.
Пропъдих те, Любов, задето в пламъци горях.
Пренесе ме на гръб до Рая,
а после да отида в Ада пожелах.
Окъпа ме с мечти…
опи ме с нежност…
Сега в устата ми горчи!
В очите - безнадеждност!
Поднесе ми света в тепсия.
Какво да избера така и не разбрах…
Сега живея със просия
на чувства оцелели след душевен крах.
Отиде си, Любов, след моя душевен терор.
Отрони се от мен като лист наесен,
обречен да стане на тор…
Погребах те, Любов!
Но ти не се отказа…
Напук на всичко ми прости!
Падна` листо,
но се превърна в кокиче…
И след ледената пустош се показа
в очите…
на едно пораснало момиче!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Стойчева Все права защищены
