Кокиче
Проклех те, Любов, задето страдах.
Пропъдих те, Любов, задето в пламъци горях.
Пренесе ме на гръб до Рая,
а после да отида в Ада пожелах.
Окъпа ме с мечти…
опи ме с нежност…
Сега в устата ми горчи!
В очите - безнадеждност!
Поднесе ми света в тепсия.
Какво да избера така и не разбрах…
Сега живея със просия
на чувства оцелели след душевен крах.
Отиде си, Любов, след моя душевен терор.
Отрони се от мен като лист наесен,
обречен да стане на тор…
Погребах те, Любов!
Но ти не се отказа…
Напук на всичко ми прости!
Падна` листо,
но се превърна в кокиче…
И след ледената пустош се показа
в очите…
на едно пораснало момиче!
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Усетих в себе си спонтанна съпричастност. Финалът е забележителен апотеоз на една оптимистична метаморфоза, но ме прободе силно в сърцето и:
"Поднесе ми света в тепсия.
Какво да избера така и не разбрах…
Сега живея със ПРОСИЯ
на чувства оцелели след душевен крах."
Аплаузи, Ангелина!