Кокичета
Кокичета
Навън е студено, зима, сняг заваля,
земята и градината отново побеля.
Дворът не е само бял,има и зеленина,
това са кокичета,те дар са ни от Бога.
Те предвестници са на пролетта,
първи те се появяват под снега.
Белият цвят им е подарък от Бога,
красота която да откъсна не мога.
Вървя и гледам пред мен стара жена,
на тротоара застанала с кокичета в ръка.
Свежи цветя набрани рано сутринта,
предлага ги жената за да купи храна.
А хората забързани само си минават,
старата жена някак бързо отминават.
Кокичета, красиви са в нейната ръка,
напукана ръка от работа,добра жена.
Купувам букетче от чистите бели цветя,
а тя се усмихва ,една щастлива жена.
-Не,не искам ресто,задръж го,просто така!
-Купи си нещо вкусно ,усмихни си вечерта!
А хората поглеждат ни и си заминават,
учудени са,замислени може би сега.
Какво пък толкова ,само някакви цветя,
а те напомнят ни за старата човешка доброта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
