Kокотка*
Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките,
парфюмен облак, дебнеща походка...
С изкривен врат, мъжете на съседките,
облизват се. Кварталната кокотка.
Жените им - сред манджите и ролките,
изнервено навикват си съпруга.
А тя с лакиран нокът пука болките,
че може би мечтае да е друга.
Сред веселата глъчка на децата си,
поглеждат дъщерите, ужким строго.
Отплува тя, сред болката, в сърцата си,
кокотка - има не едно, а много.
И купила си рози - от кого ли са,
разхожда сутрин скъпото си куче.
В самотния си път, сред мегаполиса,
една кокотка на любов ни учи.
-------------------------------------
Kокотка* - Жена с леко поведение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
