2 дек. 2017 г., 10:57

Коледен монолог на стареца

457 1 2

Имам дискова лоша,

куцам като побъркан,

как да си мъкна коша?

Легна ли, почвам да хъркам.

Рудолф е на диета,

хапва само бонбони.

Колко години късмета,

вятърът все ми го гони?

Как ще зарадвам децата?

Кога и аз ще празнувам?

Пълна ми е мазата

само със пълни бурета.

Искам да се избръсна,

да си нарежа сланина,

с винце да се наръся,

чакайки нова година.

После да хвърлям пиратки,

Дунавско да поиграя.

Някой да ми изпрати

това, за което мечтая,

но да не иска парички.

Песнички ще му пея,

стихченца ще му сричам,

танци ще му люлея...

Ех, моя орис, брадата.

Мила, мечтана картина.

Пак ще надбягвам вятъра

с шейната и тази година.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...