Коледен монолог на стареца
Имам дискова лоша,
куцам като побъркан,
как да си мъкна коша?
Легна ли, почвам да хъркам.
Рудолф е на диета,
хапва само бонбони.
Колко години късмета,
вятърът все ми го гони?
Как ще зарадвам децата?
Кога и аз ще празнувам?
Пълна ми е мазата
само със пълни бурета.
Искам да се избръсна,
да си нарежа сланина,
с винце да се наръся,
чакайки нова година.
После да хвърлям пиратки,
Дунавско да поиграя.
Някой да ми изпрати
това, за което мечтая,
но да не иска парички.
Песнички ще му пея,
стихченца ще му сричам,
танци ще му люлея...
Ех, моя орис, брадата.
Мила, мечтана картина.
Пак ще надбягвам вятъра
с шейната и тази година.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
