На тъмно в коптора, свит на кравай,
на чужди спомени лежеше,
а Тишината, съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат,
дали си спомни майчина милувка,
кръвта замръзва, крайници болят,
сърцето му безжалостно препуска.
На Коледа се случват чудеса,
но тя, Надеждата, при силните стоеше,
когато викаше я със пресъхнали уста,
тя при богатите пари броеше. ...