Коледно небе
На тъмно в коптора, свит на кравай,
на чужди спомени лежеше,
а Тишината, съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат,
дали си спомни майчина милувка,
кръвта замръзва, крайници болят,
сърцето му безжалостно препуска.
На Коледа се случват чудеса,
но тя, Надеждата, при силните стоеше,
когато викаше я със пресъхнали уста,
тя при богатите пари броеше.
Смъртта дойде, прегърна го, запя му песен
за Коледни несбъднати мечти,
за трудният му път постлан със плесен,
за хората със сходни съдбини.
И стана му щастливо на душата,
че има кой с любов да му попее,
че има кой с любов да го прегърне
и като майка в скут да го люлее.
Сърцето спря... Изхлипа Тишината...
Надеждата... тя даже не дойде!
Той излетя щастлив към небесата,
към Коледното сбъднато небе.
На Коледа се случват чудеса.
© Неземна All rights reserved.
