Харесва ми, нека ме боли

нека плача безнадеждно

та нали колелото се върти

бъди си горе, всичко се нарежда.

Обичам тези безнадеждни дни,

крадящи радостта ми безвъзмездно

светлината на деня ми се руши

но накрая някак всичко се подрежда.

Когато щастието къпе се в тъми

когато с тъмни мисли се убиваш нежно

тогава някой идва, за да те спаси

и в живота твой съзрява пак копнежа.

Аз знам, и теб ще те боли

ще паднеш долу, неусетно, рязко

ще се удавиш ти, във моите сълзи

а аз с наслада поглед ще премрежа.

Всичко връща се, помни

всичко, чак до капката последна

и твоите всички ужасни мълви

към теб ще се върнат, оставяйки бездна.

Защото, не забравяй, колелото се върти ....