Колибарски гробове
По билА и по чукари,
в равното - над някой път,
бедни хора - колибари -
във гробовете лежат.
Може би немОщен старец.
Може някой момък млад.
Може би дете-сираче
е починало от глад.
Или - рожба не видяла -
във студената земя,
тук - при раждане умряла,
е погребана жена!
Недокоснат от прогреса
каменист планински кът.
Ни учител, нито лекар
е намирал тука път.
И дори - в земята черна
изкопали плитък гроб,
колкото и суеверни,
ги погребвали без поп.
След това - за да изтлеят
и за да почиват в мир,
дрехата им - "за опяване" -
пращали във манастир.
Всичко е било отдавна.
Никой вече не тъжи
и едва ли някой помни
кой в гробовете лежи.
Но след толкова години,
лете, в жарките лъчи,
минеш ли оттам, окото
мястото ще различи:
с камъчета оградено,
по които мъх пълзи,
и тревата - по-зелена -
от пролетите сълзи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
