i2na (Инна)
145 1101
11 июн. 2008 г., 14:45

Колко цели сме всъщност? 

  Поэзия » Другая
774 0 11

Колко цели сме всъщност, когато

все се търсим в самотните нощи?

Тихо тичам насън в празнотата

по обрасли поля... с безпосочност.

А нощта едноока ме гледа,

онемяла докрай в тъмнината.

Колко време ще взира във мене

свойто жълто око от луна?

Мойте стъпки не стигат до тебе -

явно крача във кръг през полето...

Колко нощи изгубено време

ще платя, докато те намеря?

...

Аз не вярвам в любов. Просто близост

търсим, тичайки нощем нанякъде.

Търсим просто близначност. И мигове,

през които косим самотата

и натрупваме купчини в тъмното

от узряло до болка споделяне,

от набъбнала лудост - до жълто

в пулса, плевелно никнещ по вените.

Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.

В мълчаливия вик самота -

недокосван, непитомен, девствен.

Вярвам в обич. Но не в любовта.

...

Колко цели сме всъщност, когато

все се търсим, заровени в нощите,

в пресни купи - косим самотата...

И досущ като нощ, еднооки сме.

И следим с поглед бавно луната.

Може би си личи, че се чакаме,

щом вървим безпосочно нанякъде,

щом жълтеем до лудост сред мрака,

може би си личи, че се търсим...

И сме пълни отвътре със обич,

престояла с години... и с вечности,

и сме пълни догоре... и повече...

И в нощта търсим просто... човечност.

© Инна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.
    В мълчаливия вик самота -
    недокосван, непитомен, девствен.
    Вярвам в обич. Но не в любовта."

    Невероятна си! Прочита се на един дъх!

  • Браво, Инна!
  • Прочетох...
    Харесах ...

    Стръмни пътеки са твоите стихове....
  • Поздравления, Инна!
  • Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.

    В мълчаливия вик самота -

    недокосван, непитомен, девствен.

    Вярвам в обич. Но не в любовта.

    !!!*
  • "Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.

    В мълчаливия вик самота -

    недокосван, непитомен, девствен.

    Вярвам в обич. Но не в любовта."

    просто... думи нямам...
    върховно!
    поздравления!!!





  • Човечност....А колко малко са човеците сред хората....
  • Браво!

    Ave

  • И в нощта търсим просто... човечност...
    знаеш ли колко много си права...
    великолепно изказани мисли...с обич, мила Инна.
  • Харесах!
    Поздрави!
  • Хареса ми. Докосна ме, но щеше да е още по-въздействащо, ако беше по-кратко. В многото думи усещането някак се разпилява. Поне такова е моето скромно мнение.
Предложения
: ??:??