Колко цели сме всъщност?
Колко цели сме всъщност, когато
все се търсим в самотните нощи?
Тихо тичам насън в празнотата
по обрасли поля... с безпосочност.
А нощта едноока ме гледа,
онемяла докрай в тъмнината.
Колко време ще взира във мене
свойто жълто око от луна?
Мойте стъпки не стигат до тебе -
явно крача във кръг през полето...
Колко нощи изгубено време
ще платя, докато те намеря?
...
Аз не вярвам в любов. Просто близост
търсим, тичайки нощем нанякъде.
Търсим просто близначност. И мигове,
през които косим самотата
и натрупваме купчини в тъмното
от узряло до болка споделяне,
от набъбнала лудост - до жълто
в пулса, плевелно никнещ по вените.
Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.
В мълчаливия вик самота -
недокосван, непитомен, девствен.
Вярвам в обич. Но не в любовта.
...
Колко цели сме всъщност, когато
все се търсим, заровени в нощите,
в пресни купи - косим самотата...
И досущ като нощ, еднооки сме.
И следим с поглед бавно луната.
Може би си личи, че се чакаме,
щом вървим безпосочно нанякъде,
щом жълтеем до лудост сред мрака,
може би си личи, че се търсим...
И сме пълни отвътре със обич,
престояла с години... и с вечности,
и сме пълни догоре... и повече...
И в нощта търсим просто... човечност.
© Инна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, Инна!
-
Прочетох...
Харесах ...
Стръмни пътеки са твоите стихове.... -
Поздравления, Инна!
-
Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.
В мълчаливия вик самота -
недокосван, непитомен, девствен.
Вярвам в обич. Но не в любовта.
!!!* -
"Аз не вярвам в любов. Вярвам в тебе.
В мълчаливия вик самота -
недокосван, непитомен, девствен.
Вярвам в обич. Но не в любовта."
просто... думи нямам...
върховно!
поздравления!!!
-
Човечност....А колко малко са човеците сред хората....
-
Браво!
Ave
-
И в нощта търсим просто... човечност...
знаеш ли колко много си права...
великолепно изказани мисли...с обич, мила Инна. -
Харесах!
Поздрави! -
Хареса ми. Докосна ме, но щеше да е още по-въздействащо, ако беше по-кратко. В многото думи усещането някак се разпилява. Поне такова е моето скромно мнение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
В мълчаливия вик самота -
недокосван, непитомен, девствен.
Вярвам в обич. Но не в любовта."
Невероятна си! Прочита се на един дъх!