Колко цели сме всъщност, когато
все се търсим в самотните нощи?
Тихо тичам насън в празнотата
по обрасли поля... с безпосочност.
А нощта едноока ме гледа,
онемяла докрай в тъмнината.
Колко време ще взира във мене
свойто жълто око от луна?
Мойте стъпки не стигат до тебе -
явно крача във кръг през полето...
Колко нощи изгубено време
ще платя, докато те намеря? ...