Колко е тъжно да спреш да обичаш,

да разбереш, че всичко е отминало...

По навик още слънце да наричаш

това, което вече е изстинало.

И сякаш всички пътища са минати

и всички думи вече са изречени.

Но има толкова желания несбъднати

и толкова мечти обречени...

Още търсиш отговор на нещо,

а вече няма никакви въпроси.

И вече не можеш да прегърнеш горещо

човека, който любовта ти проси.

Ти знаеш ли, че някого убиваш,

когато твоята любов умре?

Колко е тъжно да спреш да обичаш.

Ти знаеш най-добре!