4 дек. 2010 г., 17:19

Колко е тъжно да спреш да обичаш...

1.1K 0 1

Колко е тъжно да спреш да обичаш,

да разбереш, че всичко е отминало...

По навик още слънце да наричаш

това, което вече е изстинало.

 

И сякаш всички пътища са минати

и всички думи вече са изречени.

Но има толкова желания несбъднати

и толкова мечти обречени...

 

Още търсиш отговор на нещо,

а вече няма никакви въпроси.

И вече не можеш да прегърнеш горещо

човека, който любовта ти проси.

 

Ти знаеш ли, че някого убиваш,

когато твоята любов умре?

Колко е тъжно да спреш да обичаш.

Ти знаеш най-добре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...