Колко е тъжно да спреш да обичаш...
Колко е тъжно да спреш да обичаш,
да разбереш, че всичко е отминало...
По навик още слънце да наричаш
това, което вече е изстинало.
И сякаш всички пътища са минати
и всички думи вече са изречени.
Но има толкова желания несбъднати
и толкова мечти обречени...
Още търсиш отговор на нещо,
а вече няма никакви въпроси.
И вече не можеш да прегърнеш горещо
човека, който любовта ти проси.
Ти знаеш ли, че някого убиваш,
когато твоята любов умре?
Колко е тъжно да спреш да обичаш.
Ти знаеш най-добре!
© Алиса All rights reserved.
