24 февр. 2008 г., 07:35

Колко още?

1.1K 0 10
***

Как просъхналите струи
ме подгонват...
и ме стигат...
да се скрия ли в снега?
Колко мога да остана,
без да роня...
от кристалните усмивки
на леда...
Как да търся...
да не спирам...
да проплаквам...
като уличната котка от зида...
Все ме няма...
като сянка...
посред вятър...
как ще искаш да ме пуснеш...
до меда?
Как откачат все камбаните...
без празник...
как среднощно все не моля...
а крещя...
Колко мога?... Колко, Боже...
да съм празна...
като улей...
в теб пресъхнала...
стрела?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...