Колко още?
***
Как просъхналите струи
ме подгонват...
и ме стигат...
да се скрия ли в снега?
Колко мога да остана,
без да роня...
от кристалните усмивки
на леда...
Как да търся...
да не спирам...
да проплаквам...
като уличната котка от зида...
Все ме няма...
като сянка...
посред вятър...
как ще искаш да ме пуснеш...
до меда?
Как откачат все камбаните...
без празник...
как среднощно все не моля...
а крещя...
Колко мога?... Колко, Боже...
да съм празна...
като улей...
в теб пресъхнала...
стрела?
Как просъхналите струи
ме подгонват...
и ме стигат...
да се скрия ли в снега?
Колко мога да остана,
без да роня...
от кристалните усмивки
на леда...
Как да търся...
да не спирам...
да проплаквам...
като уличната котка от зида...
Все ме няма...
като сянка...
посред вятър...
как ще искаш да ме пуснеш...
до меда?
Как откачат все камбаните...
без празник...
как среднощно все не моля...
а крещя...
Колко мога?... Колко, Боже...
да съм празна...
като улей...
в теб пресъхнала...
стрела?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
