Копнеж

12 нояб. 2008 г., 21:53

Поэзия

635 0 2

Утрото се ражда с твоя образ,

вечер ме приспиваш с нежен спомен,

щастлив съм, че днес отново ще те видя,

до теб ще бъда и моят поглед

в тебе ще се взира...

Как жаден съм за твойте устни

и алчен за вкуса на тялото ти,

мечтая да съм вечно в плен

на твойте ласки,

да плувам в аромата на косите ти.

Аз влюбен съм - изгарям, а ти ми

казваш, че съм твойто увлечение...

Защо тогава лице свенливо

в длани криеш:

„не искам да ме виждаш уморена"

как радвам се на тези думи -

ти искаш за мен да си красива.

Обичам те. Аз виждам в тебе

радост, пролет, щастие и сила,

с живота мой да се преборя.

Слънце мое пролетно след зима,

погледът ти сгрява ме,

усмивката - разтапя.

Мое цвете бяло, искам да съм

соковете във стеблото ти

и вятър нежен в цветовете ти,

от аромата им да се опия.

Ена (Елена Гоцева)

2008-11-13T19:27:48+02:00

Мое цвете бяло, искам да съм
соковете във стеблото ти
и вятър нежен в цветовете ти,
от аромата им да се опия.

Прекрасно!!!
Прегръдка!
mila__ (Цвети)

2008-11-12T23:55:25+02:00

Толкова е хубаво...звучи като:"Ти дойде,като разкошна пролет,след студена сива зима...."...Прекрасно