Копнеж
Утрото се ражда с твоя образ,
вечер ме приспиваш с нежен спомен,
щастлив съм, че днес отново ще те видя,
до теб ще бъда и моят поглед
в тебе ще се взира...
Как жаден съм за твойте устни
и алчен за вкуса на тялото ти,
мечтая да съм вечно в плен
на твойте ласки,
да плувам в аромата на косите ти.
Аз влюбен съм - изгарям, а ти ми
казваш, че съм твойто увлечение...
Защо тогава лице свенливо
в длани криеш:
„не искам да ме виждаш уморена"
как радвам се на тези думи -
ти искаш за мен да си красива.
Обичам те. Аз виждам в тебе
радост, пролет, щастие и сила,
с живота мой да се преборя.
Слънце мое пролетно след зима,
погледът ти сгрява ме,
усмивката - разтапя.
Мое цвете бяло, искам да съм
соковете във стеблото ти
и вятър нежен в цветовете ти,
от аромата им да се опия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богдан Велков Todos los derechos reservados
